Една от страните, на които най-много съм отдавала честта да посещавам, е Италия… Влюбих се в нея още при първото ми посещение в Рим, а след това в сърцето ми взе почетно място и Венеция. Една от най-желаните ми дестинации, обаче, беше да посетя езерото Комо. И така през октомври, покрай мача Inter vs Borussia Dortmund в Милано, успях да се докосна, макар и само за два дни, до още няколко места, които до скоро събираха прах в списъка ми с дестинации…
Какво ще Прочетете в Тази Статия
Как се озова в Милано, нали нямаше да пътуваш…?
Тази година тотално я бях отписала за каквито и да било пътувания, въпреки че един travel blogger, никога не трябва да го казва. Но при всеки един от нас идва моментът, в който трябва да избереш дали да си закупиш жилище или да пръскаш пари по непознати и очарователни дестинаци… Дори така формулирано, пак бих избрала опция 2 – звучи по-приказно и примамливо, нали?
Да не звучи прекалено крайно, все пак бях за 7 дни на българското Черноморие и по-точно на Градина и Синеморец, разходих се до Старо Железаре и Bedouin Adventure Bar… Но да излезна извън пределите на любимата ми родина – нямаше такива изгледи. Но ето, че билетите за Милано бяха вече купени и аз “ща, не ща” почнах да проучвам и да разглеждам хотели, забележителности и места, които трябва да се посетят. Полетът ни беше с WizzAir, рано сутринта във вторник, 22.10.2019 г.
Въпреки че, Милано е една от световните модни столици, обсипана с китни магазинчета и огромни луксозни бутици, аз не бях се насочила към тях. Както винаги стремглаво започнах да правя списък и да оцветявам картата със забележителностите и местата, които трябва да се видят.
Една голяма дилема изскочи пред мен – дали да се полюбувам на Бергамо, където самолетът ни кацаше, или да се потопя в Милано за цял един ден. Рядко съм изпадала в такава ситуация, но времето този път наистина ни притискаше. Бергамо остава дестинация, за която може би след време ще съжалявам и се надявам някога пак да ни се пресече пътя.
От летището в Бергамо до Центъра на Милано
Има няколко опции за предвижване, ако кацате на летището в Бергамо. Единият е да си хванете такси, което за около 90 евро ще ви закара до Милано. Другият е да вземете автобусче до гарата в Бергамо и да се прекачите на влак до Централната гара в Милано. Третият вариант, който ние избрахме, е да си хванем автобус направо до центъра. Цената на билета е 6 евро в посока, или 12 за двупосочен, като не се обвързвате с часове. Има информационни табла за разписанието, но имайте предвид че пътят е 1 час.
Съвет: Всеки път когато пътувам използвам Google Maps. Не само за локацията на дадена дестинация, но и за да се ориентирам с кой градски транспорт трябва да се придвижа. Въвеждайки двете точки – начална и крайна, Google ще ви даде ясно упътване от къде, кой номер автобус, трамвай или метро трябва да хванете, след колко време ще пристигне, колко спирки трябва да се возите.
Хотелът ни в Милано
За мое учудване този път не бяхме на хотел. Наехме си апартамент, отново през booking, който първо беше най-бюджетното решение и второ – най-практичното. Pastrengo B Flat беше на 15-тина минути от Централната гара в Милано, на 20-тина минути от центъра и на няма и 5 мин от метростанция Isola, която щеше да отведе Ицо направо до стадион Сан Сиро за мача на Интер. Кварталчето също беше много приятно, с по-нови сгради, близо до бизнес парка и една от сградите, превърнала се в забележителност – Bosco Verticale. Освен това, на разположение бяха много джелатерии, пекарни и ресторанти. Ние заложихме на Little Italy Milano, в което за първи път консумирах домашно пенливо червено вино. Разбира се, това си оказа влияние на сутринта 😀 .
Ако искате да запазите добър хотел в Милано, може да видите какви оферти открихме за Вас:
Важно! Много трудно успяхме да намерим супермаркет или някакъв магазин с хранителни стоки. Не само в квартал Isola, но и из цяло Милано. Единственият магазин, подобие на Билла, беше разположен в подлеза на бизнес парка. Имайте го предвид, когато посещавате Италианската столица на модата.
Ден Първи – Милано, Катедралата, Галерията и Замък Сфорцеско
Денят, в който пристигнахме, имаше доста суетене и може би за първи път не ми се искаше да тичам по забележителности. Разбира се, имаше три места, които задължително исках да посетя – Катедралата Duomo di Milano, галерията Vittorio Emanuele II и Castello Sforzesco.
След като взехме ключа и оставихме багажа, веднага се насочихме към центъра. Ходенето пеша никога не ни е плашило, тъй като така откриваме много скрити “съкровища” из градовете, които посещаваме. Този път, обаче, не останахме много очаровани от градските пейзажи и архитектури, сравхнихме ги с Виена и с Лондон, по-изчистена и бизнес архитектура, нямаше онзи романтичен дух от улиците на Рим и Венеция.
Завихме покрай La Scala, видяхме паметника на Леонардо да Винчи и се спуснахме по архитектурното чудо на Джузепе Менгони – най-престижния търговски център в Милано. Буквално се врътнах за няколко снимки и продължихме към площада и катедралата. Бях купила предварително билети за асансьора, за да може да се качим на покрива и да се полюбуваме на красивата гледка.
Не забравяйте да ме последвате в Инстаграм, за още вълнуващи истории, съвети и идеи за пътувания и снимки от интересни места по света!
Информация: Още от Рим следвам практиката да закупувам билети онлайн за най-посещаваните забележителности. Така и този път, билетите закупих онлайн от официалния сайт на катедралата. Цената е 17 евро, има избор на някакъв примерен диапазон, в който трябва да осъществите посещението, но аз останах с впечатление, че никой не го провери.
Качихме се на rooftop-а, направихме обиколка от всички страни на катедралата и продължихме към най-високата точка, която за жалост беше затворена за ремонт и аз останах безкрайно разочарована. Стигнахме и до изводът, че катедралата е доста по-внушителна отвън, отколкото отвътре. Всеки ми казва, ето още една причина да посетиш Милано отново. Но ако трябва да съм честна това е едно от малкото места, на които не бих се върнала. Не ме разбирайте погрешно, интересно е като дестинация, но няма кой знае с какво да впечатли очите и душата. А и нали има още куп дестинации, на които искам да Ви заведа 😉
След катедралата се спуснахме към Castello Sforzesco, разходихме се из градините, седнахме да пием кафе до езерото и се полюбувахме на Arco della Pace в далечината. Навръщане минахме през Китайския квартал (China Town), който беше обсипан с китайски магазини и заведения.
Какво не успях да видя в Милано?
Както разбрахте, имах списък с местенца, които исках да видя и посетя, но за тях наистина не остана време. Тук ще ви ги споделя, за да си ви от помощ, ако решите да се отбиете до този италиански град.
- Terraza Aperol – едно от емблематичните заведения с невероятна гледка към площада и катедралата. Отказахме се от него, тъй като имаше доста дълга опашка.
- Quadrilatero della Moda – кварталът с най-много модни магазини и бутици.
- 10 Corso Como – страхотен търговски комплекс, който освен, че ще ви очарова с мода, ще може да опитате изкушения от италианската кухня, да се полюбувате на изкуство, дизайн и култура.
- Cioccolat Italiani – едни от най-популярните джелатерии в Милано. Дори и да не стигнете до тях, просто не пропускайте шанс да си похапнете италиански сладолед. Ние го правихме почти на всеки ъгъл хаха 🙂
- Santa Maria della Grazie – църква, обявена за обект на кулрутно наследство. В трапезарията може да откриете стенописа “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи.
- Starbucks Reserve Roastery – ако сте фенове на кафето им, трябва да посетите това място! То ще ви удиви откъм дизайн и ще ви очарова с атмосфера.
- Fancy Toast – едно от най-популярните места за бързо хапване в Милано, с както може да предположите, фенси тостове :D.
Ето и още няколко интересни места в Милано:
- Pirelli Hangar Bicocca
- Ceresio 7 Pools
- Bar Luce
- Cioccolati Italiani
- Il Salumaio di Montenapoleone
- Marchesi
- Macha Café
Ден Втори – Езерото Комо и Беладжио
Ех, мечти, мечти… породени от всички онези китни и цветни снимки, които обикалят онлайн пространството. Нямаше смисъл да прекараме втори ден в Милано, така че по общо съгласие и с общо вълнение решихме да посетим езерото Комо. Сутринта хванахме влак от Централната гара до езерото Комо, билетът за който струваше по-малко от 5 евро. Италианските влакове са страхотни, пътят беше 40 минути.
Съвет: Ако решите да посетите езерото Комо с влак, трябва да имате предвид, че някои са много по-бързи, други имат доста спирки по пътя и може да ви отнеме и час. Най-достоверна информация за разписанията и цените на билетите може да откриете тук – https://www.trenitalia.com/en.html Спирката, която ви трябва е Como San Giovanni.
Езерото Комо и Беладжио – Забележителности
Отново потънах в размисли как ще бъде най-практично и удачно – дали да разгледаме първо Комо и след това да се пуснем до Беладжио или обратното. В крайна сметка от гарата видяхме, че минава автобус C30, който води до едно от любимите места на туристите – Bellagio, и че ще е най-добре първо да отидем до там, да разгледаме и после да се върнем в Комо – хем ще сме по-близко до гарата. Днес е и денят на мача, така че не трябваше нищо да се обърква.
За 3 евро и 1 час път по много тесен път осеян с остри завои, по които се налагаше шофьорът да предвестява с бибиткане нашето преминаване, най-накрая се озовахме на крайната дестинация. Озовахме се на едно местенце, с приятна гледка към езерото, много вили, както стари, така и по-нови, заведения по крайбрежната уличка, магазинчета за вино и сувенири. Едно от най-сниманите места в Беладжио е уличката със стълбите Salita Serbelloni (която може да видите в ляво).
След като пийнахме така любимото ни кафе лате, потънахме в сините води на езерото и зеленината на планините от другата страна, поехме обратно. Рейсовете минават през час и може да си закупите билети от всяко едно заведение.
Въпреки че за Комо бяхме оставили по-малко време, там ми хареса доста повече. Така че ако имате колебания и малко време – останете там, не е необходимо да биете толкова път. По принцип има круизни корабчета, които може да хванете рано сутринта и те ще ви разведат до много от градчетата по крайбрежието на езерото. Така, че и това е доста удачен вариант. Една от основните туристически атракции е посещението на различни вили. В Комо има една основна – Вила Olmo, която се намира на пешеходно разстояние от центърчето. Входът е безплатен.
Интересно: Джордж Клуни е оценил красотите на езерото Комо и е решил да закупи имот, в който да може да отсяда и да си почива пълноценно при посещенията си. Неговата вила се казва Villa Oleandra и се намира в местността Лальо. Тъй като тази вила не е отворена за посетители, силно ви препоръчвам да посетите, поне за мен най-живописната вила, Villa del Balbianello.
В центъра на Комо има площад с катедрала, един бик, на който задължително трябва да си направите снимка, много ресторантчета и различни магазинчета, които да посетите. Гарата е на 15 минути пешеходно разстояние, така че след като приключите с разходката може да се отправяте направо натам.
Ако искате да останете за повече дни на езерото Комо, резервирайте хотел на най-добра цена тук:
Милано и Езерото Комо – Мнение
Както вече споменах, Милано е приятна дестинация за няколко дни. Особено ако имате интерес към магазините и модните тенденции, но на мен не ми направи кой знае какво впечатление. Въпреки че не видях кой знае каква мода по местното население, напротив, хората бяха много семпло и casual облечени. Не съм влизала в магазините, но до колкото разбрах, сега е сезонът на намаленията там!
3 коментара
Като човек, прекарал 10 години в Милано, ще дам малък съвет: най-бързият и сигурен начин, да намерите супермаркет в един голям град, е когато първо разберете кои са веригите, опериращи на територията му. В Милано е пълно с Esselunga, U2 (или Unes), Conad, Iper и Carrefour Express, като много вероятно е имало някой и в близост до мястото, където сте били отседнали.
Милано е изключително богат от културна и архитектурна гледна точка, но за да бъде оценен подобаващо, е необходима поне седмица. 🙂
Страхотния влак, който сте хванали от столицата на Ломбардия до Комо за 40 минути, не е италиански, а TilLo и е сътрудничество на железопътните линии на кантон Тичино, Швейцария, и Ломбардия. Ето защо, влаковете са сравнително чисти, почти винаги навреме, и с перфектно поддържана температура, във всеки сезон.
Беладжо е най-известното място на езерото Комо, но най-уникалното си остава Villa del Balbianello. Но оставам с отворена уста, защото до Беладжо се стига принципно, най-бързо, и най-красиво по вода, определено не по суша.
Много интересен разказ, благодаря. 😉
И аз благодаря за полезната информация, която е подобаващо допълнение към този блог пост! 🙂
Милано не е чак толкова туристическа дестинация, това е моето мнение. Наистина е добре, че си успяла да видиш езерото Комо, макар и само за един ден. Аз бях на командировка в Цюрих и оттам се пуснахме с колегите до езерото, но пообиколихме доста вили и градчета.