“На край града, на край село, стар дувар, стара къща, стара баба и стар дядо…” – така баба ми обичаше да описва техния дом в село Галиче, с обсипаната с тикви градина, животинките по двора и пресъхналото кладенче.
Много шум се вдигна покрай прословутия кмет на село Галиче… Предполагам, че това е първата асоциация, която изниква в съзнанието ви, когато чуете името на това българско село. Но за мен, това е родният дом на дядо ми и мястото, на което успях да се докосна до спокойния селски живот – екстра, която моите деца надали ще имат.
Макар и малкото пъти, в които баща ми ме водеше там, успях да усетя колко е трудно и същевременно колко спокойно е да живееш на село. Всичко там беше по конец – ранното ставане към 5-6 часа, извеждането на козите за паша и привечерното им доене, събирането на яйцата, храненето на зайците, гъските, прасетата, поливането на градината, ходенето на бостана.
Спомням си как дядо ми ме водеше да прибираме и да доим козите, да вадим лук и да роним царевица, как баба ме пращаше да събирам току що снесените яйца… Прекрасната гледка към хълма и рекичката, прашната калдаръмена уличка и тишината…
Там всичко беше толкова просто, грижите, които се полагаха бяха насочени към животинките, яденето, градинката и къщата. Липсва суетнята и притесненията на големия град, но предполагам много от вас знаят за какво говоря.
И това небе, обсипано с толкова много звезди, няма къде другаде да се види… прекарвала съм часове, наслаждавайки се на обсипания с блещукащи светлини небосвод, вдишвайки от чистия и свеж въздух…
Старата къща вече не е обитавана, остана само спомена за спокойствието и селския уют…
Повече информация за село Галиче…
Разположено в Северозападна България, на 14 км от град Бяла Слатина и на 55 км от Област Враца, сгушено в котловината на брега на река Скът, се намира село Галиче. Населението по последни данни е около 1960 жители.
Съвет: Ако искате да отидете на разходка до селото може да се възползвате от редовната автобусна линия, която свързва Галиче с Бяла Слатина и Враца.
Траките са създали богати културни паметници, намерени от които са девет тракийски селища от различни исторически епохи. Днешното село Галиче е разположено върху две средновековни български селища – от Първото българско царство и Второто българско царство. В края на 18 век селото е разграбено и опожарено от кърджалиите, а населението било измъчвано от чумна епидемия. Повечето галишки родове се спасили във Влашко, като след години се завърнали в родното място.
Интересен факт: Поп Симеон е първият учител в първото училище в Галиче, което датира от далечната 1835 г.
Какво интересно да видите в село Галиче?
Селото предлага на своите гости и жители църква, читалище, магазини и няколко заведения. Може да посетите събора, който се провежда вторите събота и неделя на месец юни. Посетете и стоковия пазар на центъра (провежда се всеки вторник) и си купете захарно петле!
През 1918 г. в околностите на селото е открито сребърно съкровище от II-I век пр. н. е. може да видите и издигнат паметник на героите от Освобождението на България. На по-малко от 30 км е река Дунав, която привлича много туристи, така че може да отскочите и до там!
Вижте Още Една Идея за Селски Туризъм – Тук!
Приятна почивка!
3 коментара
Ако не беше кмета на село Галиче, всичко щеше да е прекрасно и селото е наистина много китно. Тъжно, че тези райони се обезлюдават толкова бързо 😔
И мен понякога ме избива на носталгия за селския живот. Мечтата ми е да отида да живея на спокойно място, сред гора от дървета и животинки, и най-вече в къща.
Здравей, Лили… Пожелавам ти мечтата ти да се сбъдне… Има много райски кътчета, на които да откриеш това спокойствие 🙂